Когато преживяното остава
Като говорим за травма, обикновено си представяме нещо, което се е случило в миналото – събитие, което е било трудно, болезнено и което по някакъв начин сме оставили зад гърба си, но всъщност невинаги е точно така, защото има преживявания, които приключват фактически, без да са завършени вътре в нас. Те остават някъде по средата, без да стигнат до своя край и точно това недовършване намира други прояви, макар и на пръв поглед непонятни.
Става въпрос за състояние, не толкова мисъл или спомен, а по-скоро фоново напрежение, което се появява в моменти, в които на пръв поглед няма причина за него, но въпреки това е там. Нашето тяло помни по различен начин, не през история, а през усещания, които се връщат и се повтарят, без да е напълно ясно откъде са дошли. Травмата продължава да се преживява в настоящето, което донякъде обяснява защо понякога реагираме повече, отколкото ситуацията изисква, или по начин, който не разбираме напълно.
Нервната система в режим на оцеляване
Тялото ни има своите начини да се справя – да се защити, да избяга или да замръзне, когато няма друга възможност и тези реакции са част от начина, по който функционираме. Работата е там, че когато останат недовършени, когато нещо ги спре или задържи, те не изчезват, а остават като прекъснат процес. И това прекъснато движение се проявява като напрежение или усещане, че не можем да се отпуснем напълно, дори когато всичко е наред.
„Събуждане на тигъра“ на Питър Левин описва как травмата остава в нервната система като нещо, което не е намерило своя изход и по този начин продължава да държи организма в състояние на готовност. Същевременно един от най-важните акценти в работата на Левин е свързан с това, че тялото не задържа самото събитие, а реакцията към него. Той описва как организмът естествено търси начин да „освободи“ задържаната енергия, но когато няма условия това да се случи, тя засяда вътре и започва да се проявява. Симптомите на това състояние могат да са различни и да се усещат под форма на напрежение, умора, болка, изчерпване или усещане за вътрешен блокаж.
Натрупването на заден план
Левин обръща внимание, че травмата не е само резултат от едно конкретно събитие, а може да се натрупа постепенно, вследствие на малки, повтарящи се преживявания, когато човек не е имал възможност да реагира, да постави граница или да се защити. В този смисъл тялото може да задържи напрежение от поредица незавършени ситуации.
Това състояние с времето се отразява не само на усещанията, а и на тялото – през хормоните, имунната система и начина, по който възниква и се развива възпаление. И тъй като то често се случва постепенно, ние свикваме с него и го приемаме за нормално, дори когато не е. Фоновото напрежение остава неназовано и когато няма къде да отиде, започва да се проявява там, където тялото е най-чувствително.
Матката като свещена купа
При жените това често е тазът, а според даоистките практики по-специално матката, защото това е зона, в която се срещат много различни пластове – физиология, усещане за сигурност, граници, интимност, контрол, които често е трудно да се разграничат.
Тялото може да започне да се стяга в конкретната област, като това обикновено се получава с натрупване и в един момент се проявява като повтаряща се болка или дискомфорт.
В дао практиките матката се разглежда като пространство, което съхранява преживявания, включително такива, които не са били изразени или освободени. Идеята, че тялото помни и задържа информация не е само метафора, а нещо, което реално съществува и може да бъде почувствано.
Болката като преживяване
Болката при ендометриоза е повече от симптом, тя се превръща в преживяване, което има своите слоеве – на телесно, емоционално и психическо ниво. Тя носи напрежение, очакване, страх, които променят начина, по който се усеща. И както казва Габор Мате, когато не си позволяваме да изразим това, което преживяваме, нашето тяло започва да го прави вместо нас.
Получава се затворен кръг, от който не е лесно да се излезе, защото всичко се поддържа взаимно. Нервната система „настройва“ тялото към болката в този процес и има ключова роля за начина, по който се преживяват симптомите. Тя носи свой собствен ритъм, интензивност, цикличност и усещане за постоянен вътрешен товар. Когато тялото е прекарало дълго време в състояние на напрежение или „замръзване“, това влияе на възпалението и цялостното усещане. Например чувствителността може постепенно да се повиши, така че самото очакване за болка да се отрази на задълбочаването й.
По този начин тя не остава само физическа, а става част от по-сложен процес, който включва начина, по който реагираме и обработваме всичко, което се случва. Това прави нещата трудно предвидими и много изтощителни, защото преживяването се разгръща във времето и засяга цялостното усещане за сигурност в женското тяло.
Отдалечаване от усещанията
Понякога, когато нещо ни идва твърде много, тазът на жената “замръзва” и това е начин да се съхрани. С времето обаче разпознаването на сигналите става по-трудно и не е ясно кога има нужда от почивка, кога има напрежение, кога нещо се натрупва. И тогава той започва да „говори“ по-силно, защото по-тихите сигнали не са били чути.
В даоистките практики се говори за връщане към усещането, но не чрез усилие, а чрез внимание, чрез постепенно насочване към тялото, към таза, към матката, като към място, което отново може да бъде усетено отвътре.
Друг важен аспект в този подход е свързан с начина, по който тялото естествено се опитва да възстанови баланса си. Когато има възможност да се обърне внимание на телесните усещания, без да се бърза те да бъдат променяни, постепенно може да се появи движение там, където е имало застой. Това движение често е много фино – то може да изглежда като леко треперене, промяна в дишането, усещане за отпускане, но именно чрез него нервната система започва да завършва онова, което е останало прекъснато.
Връщането към баланс
Въпреки всичко нашето тяло се стреми към баланс, дори когато това не се забелязва веднага. Понякога това движение започва с много малки промени, които лесно могат да бъдат пропуснати – повече въздух, отпускане, момент, в който напрежението намалява, макар и за кратко. Често тези малки промени не изглеждат значими, но именно те ни подсказват, че нещо в нас започва да се раздвижва.
В този контекст усещането за безопасност се превръща в основа за всяка промяна, защото без него оставаме в защита и не можем да освободим задържаното напрежение. Възстановяването не се случва чрез усилие или контрол, а по-скоро чрез създаване на условия, в които организмът постепенно започва да се отпуска и да излиза от състоянието на постоянна готовност.
От борба към връзка
Най-трудно е да променим начина, по който гледаме на симптома, защото естествената реакция е да искаме да го премахнем, да го спрем, да се освободим от него. Истината е, че това, което носи промяна, е не толкова борбата, колкото вниманието. Да си дадем възможност да останем за малко с усещането, без да бързаме да го променяме, без да се опитваме веднага да го разберем напълно, а просто да видим какво има там. И точно тук започва една различна връзка с тялото – не като нещо, което да контролираме, а което можем да чуем и през което можем да освободим запаметената информация.
Често разбирането за тези процеси не е достатъчно, защото онова, което е останало в нас, не се променя само чрез мисълта. То има нужда да бъде усетено, допуснато и постепенно раздвижено. Именно затова работата с тялото се превръща в естествено продължение на този процес – като начин да се доближим до преживяването, което стои зад симптома.
Литература:
Levine, P. A. (1997). Waking the Tiger: Healing Trauma. North Atlantic Books.
Maté, G. (2003). When the Body Says No: The Cost of Hidden Stress. Knopf Canada.
Chia, M. (2005). Healing Love Through the Tao: Cultivating Female Sexual Energy. Destiny Books.